Биг Фарма в търсене на вълшебното хапче срещу лакомията
Автор: Кармел Ричардсън, theamericanconservative.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Лекарствата за намаляване, като Ozempic и Mounjaro са същите добре познати неработещи решения на безконечния проблем
Какво би станало, в случай че можехме да лекуваме менталните разстройства като променим химията в мозъка на пациента? Това е бил мотивиращият въпрос за Артър Саклър, патриархът на династията Purdue Pharma, подложен в книгата на Патрик Радън Кийфи „ Империя на болката “ от 2021 година.
Това е съмнение, което подхранва цяла промишленост от медикаменти, предопределени да лекуват ментални положения – от Валиум при тревога, до селективни инхибитори на противоположното захващане на серотонина при депресии (SSRI). И това е съмнение, което неотдавна беше сложено под сериозен въпрос, най-малко частично. „ Теорията за химическия дисбаланс на депресията е мъртва “, заяви The Guardian предходната година в публикация, отдадена на новостите в ново здравно изследване, което заключва, че „ няма доказателства в поддръжка на концепцията, че депресията се предизвиква от разстройства в мозъчната серотонинова система. “ Но както репортерът бързо прибавя, това не значи, че SSRI не са ефикасни. Означава единствено, че не знаем за какво те работят.
Подобен въпрос беше издигнат неотдавна от Eli Lilly, този път не за депресията, а за отслабването. Може ли химията да убие лакомията? Фармацевтичната компания, която сътвори SSRI Prozac в този момент се причислява към Novo Nordisc в използването на медикаменти против диабет вид 2 като средство за битка с килограмите в размер на 300 милиарда $ пазарна стойност за Lilly. Дълготрайният резултат от тази приложимост не е прочут, само че това не попречи Холивуд и неговите концентрични кръгове от микро звезди да се зариват с тези медикаменти, до степен да се появи дефицит на химическите съставки, от които те се създават, защото потребителите са решили да одобряват непосредствено съставките.
На химично равнище медикаменти като Ozempic и Wegovy на Novo Nordisc работят непосредствено. Получени от семаглутид, който мимикрира GPL-1 – хормон в червата, който по натурален метод провокира освобождение на инсулин – те оказват помощ на пациентите да освобождават повече инсулин, когато ядат и по този метод понижават равнището на кръвната захар. Те също по този начин имат резултат на закъснение на стомашната празнина, което понижава апетита на приемащия ги, както за храна, по този начин очевидно и за други набавящи допамин действия, като онлайн извършване на покупки (съпругът ми се вълнува от това). Хем загуба на тегло, хем фикс идея по това. Бързото търсене в Google на семаглутид или на тирзепатид дава изследвания и публикации за изгодите за отслабването и по този метод използването му като лекарство против диабет към този момент остана на назад във времето. Тези медикаменти не са единствено за Холивуд обаче и не са единствено за болестно затлъстяване. Една журналистка от The New Yorker споделя по какъв начин ѝ е бил постановен семаглутид, когато споделила желанието си да смъкна 6-7 кг от тежестта си след раждането на дете, без значение че размерът на облеклата ѝ е „ S ”. Същата авторка оповестява, че Lilly и Novo Nordisc работят взаимно върху още дузина сходни медикаменти за загуба на тегло и са похарчили жестоко 10 милиона годишно за лобиране, да не приказваме за изхарчените от Nordisc предходната година 100 милиона $ за реклама на Ozempic.
По-специално фармацевтичните компании желаят да станат очевидци на приемането на Закона за лекуване и понижаване на затлъстяването, с който Конгресът ще задължи здравната работа да покрива „ медикаментите за хронично контролиране на тежестта “, наред с други лекувания. (И да, за тези от вас, които наблюдават тематиката, това са същите тези медикаменти, които Американската педиатрична академия предложи, дружно с хирургията, за лечние на затлъстяването при деца на 13-годишна възраст.)
Макар че е сходно на Ozempic, новото лекарство на Lilly Mounjaro се счита за няколко степени по-силно, защото е на основата на тирзепатид, а не на семаглутид. За да опише разликата сред двете медикаменти, Хулио Розенщок, дълготраен експерт по диабет, изяснява пред Wall Street Journal, че разговорното име на Ozempic е „ горила “, тъй като е било най-мощното лекарство, съдържащо GLP-1 до този миг. “Но тирзепатидът фактически е Кинг Конг “, споделя доктор Розенщок.
Не е мъчно да се разбере за какво едно сполучливо хапче за намаляване е златен бизнес във фармацевтиката, даже и това хапче да е в действителност инжекция и даже и да върви с някои много неприятни странични резултати, от отпусната кожа и косопад, до гадене, повръщане и гастроинтестинални проблеми. Америка е прекалено много хронично затлъстяла, а американците прекомерно доста се предоверяват на медицинските панацеи, с цел да си разреши фармацевтичната промишленост да остави тази златна опция и да отстъпи пред неубедителните акции за физически извършения и здравословните учебни обеди на Мишел Обама. Има даже известна прелест в инжекцията, най-малко за някои хора. Тя е съвременна, готина.
Но този дребен нов асистент на майките не е доста по-различен от остарелия. Може би Mounjaro няма да води до пристрастяване като Валиума, може би няма да има увреждащи дълготрайни странични резултати, като възвръщане на тежестта, импотентност и разстройства на съня, каквито SSRI предизвикваше. Но едно е несъмнено – то няма да излекува затлъстяването. Няма даже да го смекчи. По-скоро ще го замаскира.
Проблемът със SSRI не беше единствено в това, че теорията за серотонина и депресията е неверна, а по-скоро в това, че докторите твърдяха, че благодарение на хапче – артикул – ще разрешат проблем, който по наложителност съдържа духовни съставни елементи. Същото е и с Ozempic, който към този момент е предиздвикал приемащите го да имат вяра, че държат апетита си под надзор, до момента в който в действителност просто са делегирали на едно лекарство отговорността за това, което сами не са успяли да създадат.
За доста от хората, прибягващи до Ozempic, Wegovy и Mounjaro става дума за вкус не толкоз като неутолимо предпочитание за храна като такава, или за нездравословна храна, а за избран физически образ. Инжекциите хранят този вкус, до момента в който подтискат другия. По този метод, без обичайните прояви на хранително разстройство мъжете и дамите могат да не престават с смутеното си отношение към храненето.
„ Усещането да не си подвластен от това нещо носи някакво наслаждение “, споделя един от потребителите пред New York Magazine, имайки поради храната, а не Ozempic.
„ Изведнъж към този момент съм обикновено човешко създание. Вече не би трябвало да изяждам някакво гигантско количество мъртва плът. “
Апетитите, даже и тези, които не са неприятни сами по себе си, имат навика да порастват, когато ги храним. Има причина, заради която лакомията е един от седемте смъртни гряха – „ капитални “ в смисъла на основни, от които произлизат стотици други грехове и които би трябвало да бъдат декапитирани, с цел да се убият техните производни. Тази нездравословна връзка с храната обсесивна по своята природа, води до голям брой порочни трендове, в това число неутолимото чревоугодие и хитроумното преброяване на калории и всеки, който твърди че е над тези неща, въпреки всичко не може да изяде и едно ястие без да му направи психоанализа.
Дори и Ozempic и другите сходни медикаменти да не са сами по себе си пристрастяващи, същото не може да се каже за чувството, че сваляш килограми, че изглеждаш невероятно кокалест или че просто контролираш ситуацията.
Инфо: theamericanconservative.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
